ЕСПЧ е съгласен с отказа на Румъния да регистрира Румънската комунистическа партия: Това представлява опасност за демократичните ценности




Европейският съд по правата на човека постанови, че отказът за регистрация на политическа партия, която не се е отделила от бившата румънска комунистическа партия, е оправдан. ЕСПЧ констатира, че националните съдилища са искали да попречат на политическа група, която е злоупотребявала сериозно с позицията си за дълго време чрез установяване на тоталитарен режим, да злоупотребява с правата си в бъдеще, като по този начин избягва атаки срещу държавната сигурност.


В своето решение по делото на Организационния и регистрационен комитет на Румънската комунистическа партия срещу Румъния (заявление № 20401/15), ЕСПЧ единодушно обяви молбата за недопустима. Това решение е окончателно, се казва в прессъобщение, публикувано на 21 декември на сайта на съда в Страсбург, информира Agerpres.


Организационният и регистрационен комитет на PCR се оплака от отказа на румънските съдилища да регистрират PCR в списъка на политическите партии. Позовавайки се на членове 10 (свобода на изразяване) и 11 (свобода на събранията и сдружаването) от Европейската конвенция за правата на човека, Комитетът се оплаква от отхвърлянето на искането му и причините, посочени от националните съдилища. Жалбата е подадена в ЕСПЧ на 20 април 2015 г.


Съдът решава да разгледа оплакванията на жалбоподателя само по член 11 от Конвенцията.


Националните съдилища постановиха, че програмата и статутът на PCR съдържат неясни и общи термини, игнорират демократичните ценности и социално-политическото развитие на страната след 1989 г., позволяват тоталитарни и екстремистки действия, които могат да подкопаят националната сигурност, представляват опасност  за демократичните ценности и че партията не се е отделила  от бившата румънска комунистическа партия (бившата PCR).


ЕСПЧ счита, че анализът на националните съдилища относно статута и политическата програма на жалбоподателя не е неоснователен. Той установи, че националните съдилища искат да попречат на политическа група, която е злоупотребявала сериозно с позицията си за дълго време чрез установяване на тоталитарен режим, да злоупотребява с правата си в бъдеще, избягвайки по този начин атаки срещу държавната сигурност или основите на демократичното общество. Зад този отказ се крие  желание да се противодейства на особено сериозна, макар и само потенциална злоупотреба, която би нарушила върховенството на закона и основите на демокрацията.


Следователно въпросната намеса отговаря на „неотложна социална нужда“ и не е непропорционална на преследваните законни цели: защита на националната сигурност и правата и свободите на другите. Отказът на жалбоподателя да се регистрира е "необходим в едно демократично общество" по смисъла на член 11 от Конвенцията (свобода на сдружаване и събрания). Следователно искането е очевидно неоснователно и отхвърлено съгласно член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията, се казва в изявлението на ЕСПЧ.


Решението беше взето от група от трима съдии, състояща се от Габриеле Кучско-Щадлмайер (Австрия), президент, Юлия Антоанела Моток (Румъния) и Пере Пастор Виланова (Андора).


Европейският съд по правата на човека е създаден в Страсбург от държавите-членки на Съвета на Европа през 1959 г., за да уреди обвинения за нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека от 1950 г.

Коментари

Популярни публикации от този блог