НЕБЕ НА ВОЙНАТА
Откровенно казано объркан съм . От две години контактувам с наши сънародници в Бесарабия и изпитвам чувства на раздвоение . Когато видях лицето на Антон Кисе и колко е уплашен си зададох въпроса дали той и всички около него се страхуват , че ако дойдат руснаците в Киев или близки до тях няма да им потърсят сметка за откраднатите пари от всичко ,което идва за диаспората . Или пък ще им потърсят сметка за полукриминалното съществуване на структурите на организацията му с която държи нашите сънародници там. Времето ще го накаже наистина , за подмолната проруска дейност , за скритите опити да провокира безредици по време на административната реформа в Бесарабия , за личното му облагодетелствуване и кликата около него
Вярно е другото и никога няма да го пусна - за батальона Азов . Може да са неонацисти , но чак да набучват както в Средновековието всеки православен е чисто руска пропаганда ,която се активизира след инвазията . Сега много , които искаха да влязат разбирам за какво са го направили. Тихо , тайно и подмолно в определен момент се включват и започват обработката . Вярно е нашите сънародници се страхуват да кажат че са българи . Вярно , че с закона за езика се отвори сегашния ад , защото забраната за друг език даде възможност на руските проксита да намерят почва сред проруско настроеното население на Донбас . Вярно е , че изпитах задоволство когато руски опълченци прекараха през Луганск пленени украинци при Иловайск . Вярно е, че бях на страната на тези чиито права се потъпкват .
Но сега не мога да бъда на тяхна страна . Русия се прояви като типична имперска сила. Тя събуди едно време , когато е играела ролята на жандарм на Европа . Зеленски и хората около него не са за подкрепа , но обикновенните хора ,които също защитават свободния си живот са за . Затова в разразилата се буря съм на страната на украинците . Моите сънародници там независимо от всичко също . Те са моето мерило , на чия страна трябва да бъдем . На страната на свободния живот и демокрацията . Сега е хилава и нефелна ,както казват у нас в България , но тя ражда свободата и когато някой я потъпква ти си длъжен да застанеш на страната на жертвите .
А иначе сълзите напират , когато слушаш познатите си в месенджъра и чуваш тяхната подигравка със смъртта . Къде да отиваме ? - ми казват те . Тук е нашата земя и ще се борим с украинците против руснаците . Украина е нашата родина . Това ми каза и Татяна Ковтун и Мария Иванова и Александър Барон . Това ми каза и красивата ми позната Татяна Станева . Всички те се събират в образа на нашите сънародници там . А в небето летят прекрасните следи на смъртоносните ракети и летят самолети . Украинците се бият . Изоставени от либералния Запад се бият , макар да знаят , че са обречени . Затова заслужават и нашето уважение . Каквото и да са сбъркали , в момента те защитават Родината си и затова сме длъжни да им помогнем
Коментари
Публикуване на коментар