ЕДНА УКРАИНКА В БЪЛГАРИЯ - АЛЕКСАНДРА СИДОРОВА
Започваш да пишеш и спираш - пред очите ти изниква разрушеният мост над Ирпен и войници , които помагат на хората . Отново и отново зловеща картина - гробището край Мариупол . Трети път - дете пред гроба на родителите си . Четвъртият път сълзите сами потичат - млади хора ,около 20-30 години преди да отидат на фронта се женят . Презирайки смъртта , в желанието си да и си подиграят направо и казват , че и смъртта няма да ги раздели . Ами картините с родители - военни целуват децата си .
Всичко това преминава сега , когато пиша поредната публикация - този път за една млада жена , която отдавна се е устроила тук в България . Всичко това премина пред очите ми още веднъж и като на забързан кадър пред очите ми премина цялата война през тези 130 дена . Не беше случаен изразът - разхлопаха ми се нервите . Самият факт , че съм свидетел на този геноцид , да именно геноцид над всичко , което живее в Украина ме отвращава . Това именно чувство - отвращението към хора , политици , които желаят да наложат своите луди виждания над целия свят и поради това загиват млади хора и от двете страни . Млади хора , които може би щяха да открият спасението на човечеството в идващото време , но по волята на един маниак те загиват от куршумите , снарядите и бомбардировките .
Това е другата причина да симпатизирам на украинците в тази война и да се опитвам да разсейвам митовете на руската пропаганда . Това и ме доведе до Александра Сидорова - учител по математика . Млада жена , която се е устроила преди 7 години тук и страстно обича своите малчугани. С тях прекарва повече другото време - извън работата и както всеки един от нас обича екскурзиите , разходките из природата , дребните човешки радости .
Войната е сложил отпечатък върху живота и , защото част от приятелите и сега са разпръснати по света и е човешко , нормално тя да тъжи за тях . Трогателно беше малките жестове на внимание - с обажданията по телефона нейното смущение . Заобиколена от вълна на омраза тя разбра , че все пак има и българи , които мислят трезво и разбират чия страна е справедливостта . Не я познавам лично все още се познаваме задочно , но откровенно непринуденото и държание те печели . Не е нищо специално - обикновен човек , който страда за своите близки в Украина и за бежанците тук , на които се опитвахме заедно по някакъв начин да помагаме .
Спести ми констатацията , че българинът не е вече оня възрожденец с дух и воля , а един мързелив мърморко , който само се оплаква . Благодаря и че беше толкова деликатна , но България е красива и разполага с ресурси , както Украина , но хората и не мога да кажа същото . И аз го виждам и констатацията на всички над 40 - те е всеобща , че идва едно мързеливо и мрънкащо поколение , което е безкритично и затова руската пропаганда намира толкова широка почва у нас . Тъжно е ние като народ , които сме били толкова толерантни към страдащите , да се отнесем така към украинските бежанци . А самата Александра смята , че украинци и българи са близки по чувството за справедливост и характер , защото все пак държавата Украина се е формирала на територията на бивша Велика България , но пък в кръга на шегата , където има борш и сланина - там ще намериш украинци
Последното е характерна черта и национална храна за украинците и няма нищо лошо в това . Пожелавам им искренно това да се добави към борбеният им дух , защото там в полята на Източна и Южна Украина те защитават и нас - Европа и България от руските чизми .
А каква е самата Александра ?
Вечно търсеща , вечно искаща нещо повече от себе си и винаги стремяща се към съвършенството. Обича гъбите и филмите и затова разходката за гъби е друго нейно любимо занимание . Откровенно казано , когато четох отговорите на въпросите , които и зададох не намерих нищо по- специално от нас . Това беше просто един обикновен човек като нас
В заключение само това и както винаги ще го пожелая . Кураж и сила на моята нова приятелка и може би по- скоро да дойде времето , когато заедно ще си честитим победата над наглия агресор
Коментари
Публикуване на коментар