В АДЪТ НА ВОЙНАТА
В България на днешният ден се тресе от звуците на балове и политически проблеми , но никой не се замисля на какво дължим това спокойствие да го правим .
На 200 километра от нас , на север се води жестока война , в която никога няма да има победители и победени . Ужасът е за двете страни , но откакто отразявам войната две години за първи път се доближавам толкова плътно до хората , които участвуват в нея . Интервюто с нея разказва много нелициприятни неща , но това което ме накара да напиша и публикация е фактът , че войната се води на пълно унищожение на всичко което населява територията на Украина . За агресорът няма значение нищо – него не го интересува нито хората , нито материалните ценности . Войниците се държат като башибозуци , които приемат влизането във всяко селище , като нещо което трябва да бъде оглозгано доколкото може .
Затова не се учудвам , че моят събеседник изпитва омраза към всичко руско . Идването на освободителите е върнало животът им десет години назад и сега расте поколение , което познава много добре воя на бомбардировките и писъка на куршумите . Расте поколение отраснало в бомбоубежища и познало идването на хора , които не се свенят пред нищо .
В записът не казахме много неща , но после моят събеседник близо два часа ми изплака своята болка . А би трябвало да не изпитва въобще такива чувства . Те ходят в ада и всеки момент може да прекъсне връзката с тях . Те се числят към елитните части на украинската армия и първи влизат в освободените селища . Снимките са красноречиви . Смърт , разрушения и глад това носят руснаците в Украина и който не го разбира в България , не може да разбере същността на тази война
А всъщност в България баловете продължават , но заслугата те да не бъдат под воя на бомбардировките и снарядите дължим на тях – украинците , които се бият на фронта и успяха да спрат по- многоброен враг , показвайки му , че все още има място за патриотизъм на този свят
Коментари
Публикуване на коментар