КОМЕНТАР НА ЕЛИСАВЕТА БЕЛОБРАДОВА  ЗА ПРЕКРАТЕНИЯТ КОНКУРС ЗА МЕМОРИАЛА НА ЗАГИНАЛИТЕ ВОЙНИЦИ 

ВЗЕТ ОТ LIDKEDIN






 Днес кметът на София е взел решение да прекрати конкурса за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк.


За мен като гражданин това е проблем и затова се възползвам от свободата си да обясня защо:

1. Мемориалът е знаков паметник на българската военна слава и символ на свобода и смелост. Поради точно тази причина е първо обруган, а после и разрушен от комунистическата власт, за да не помним кои сме и на какво сме способни. На негово място идва най-злощастният пример за монумент, наричан с ужасни имена от почти всички софиянци.

2. Възстановяването на мемориала беше бавено с години и години от миналите управи на града, но най-сетне се стигна до някакво решение, за което бяхме щастливи, проведе се процедура и тя беше към финала си... за да потъне отново в пясъка.

3. Лично аз чаках години, за да бъде възстановен този мемориал точно какъвто е бил, защото основната му стойност е възстановяването на честта на поруганите и забравени имена, изписани върху него.

Решението, което е взето, идва изневиделица. Липсата на комуникация не просто създава напрежение, а произвежда политически проблем, въпреки обясненията и паметта на героите ни ще стане дъвка за политическа злост. Никой не разбра откъде и как този проект стана неприемлив, несъвременен, неподходящ и въобще, започна да пречи.

След толкова години и надежди, че ще мога да ида с децата на мемориала и да им разкажа как сме били достатъчно достойни да изградим наново разрушеното от тоталитарния режим, този момент се отдалечава, а и може въобще да не настъпи, ако бъде взето съвсем друго решение.

А що се отнася до аргументите, че ни трябвало нещо модерно, би било редно да възстановим мемориала и да съобразим цялата среда около него, така че да бъде и хубаво и съвременно, като във всяка произволна европейска държава.

И най-мъчното е, че живеем в страната на съветските тоталитарни паметници, които се извисяват навсякъде из страната - символ на страдание и нищета, и дори не съумяваме да вдигнем наново един паметник, разрушен от същия този тоталитарен режим.

"...и те за теб достойни, майко, бяха...", ние да му мислим.

Коментари

Популярни публикации от този блог