Риза Моллов От: Balkanistic Forum Роден в Провадия през 1920 г. През 1939 г. се записва в специалността Славянска филология на СУ и завършва през уч. 1944/1945.Участва във Втората световна война през 1944-1945 г. През 1949 г. започва да работи в Радио София, в предаванията на турски език. През 1951 г. постъпва на работа в СДУ.Защитава в СССР дисертация на тема "Възникването и развитието на турската литература" и е първият етнически турчин с докторска степен в социалистическаБългария. След завръщането си в България преподава в спец. Турска филология.Автор на статии на турски, български, руски и френски език, сред които "Заместната турска литература", "Поетът Курдооглу Дели Мехмет от турската народна поезия на деветнайсти век". През 1958 г. публикува сборник със свои статии под названието "Статии за литературата". Същата година издава "Народното творчество на българските турци" , ч. 1-2. В първата част отделя място на турски четирист...

  90 YEARS GREEK ETHNIC CLEANSING OF BULGARIANS IN AEGEAN MACEDONIA   (Stoyan G.Bojadjiev, "Macedonia-press", 1996) Когато погледнем съдбата на поробените българи в Беломорска (Егейска) Македония и претърпеното от тях през последните 90 години, трябва да се повдигнат две завеси, които плътно покриват миналото им. Първата завеса беше спусната от нашия тоталитарен режим, който в името на криворазбран и чужд международен интерес изтрещя, че отношенията ни с поробителката им Гърция са перфектни и че  „няма никакви проблеми между двата народа и държави”. Когато човек говори на майчиния си език вкъщи на обществени места и затова го вкарват в затвора – това не е проблем. Когато всеки ден на децата им казват, че са чистокръвни елини и ги убеждават да се закълнат пред свещеник, че вече няма да произнасят нито една дума на майчиния си език  "езика на нашите врагове българи  " - това не е проблем! Когато фанариотските свещеници проповядват Божието Слово на неразбираем език...

  От : Проф. Зейнеп Зафер Случаят с мемоарите "В името на народа" (1962)(1) на Митка Гръбчева, издадени в Турция за пръв път през 1975 г. под заглавието "В името на народа те осъждам на смърт"(2 ) (Seni Halk Adına Ölüme Mahküm Ediyorum), е уникален пример за това как, попаднало в ръцете на безотговорни и посредствени издатели, дадено четиво може да се отпечатва и използва за промиване на мозъци. Как една книга може да се предложи и да се криворазбере като ценно художествено произведение, да засенчи истинската литературна класика и да бъде препоръчана като образец на българското словесно изкуство сред един доста широк кръг читатели(3). Интересен и "завиден" е пътят на мемоарите на Митка Гръбчева от социалистическа България към капиталистическа Турция. Тайните на техния огромен "успех" не могат да не заинтересуват изследователите на рецепцията на българската литература (не само художествена, но и политическа) в страната, когато става въпрос за мно...