90 YEARS GREEK ETHNIC CLEANSING OF BULGARIANS IN AEGEAN MACEDONIA (Stoyan G.Bojadjiev, "Macedonia-press", 1996)




Когато погледнем съдбата на поробените българи в Беломорска (Егейска) Македония и претърпеното от тях през последните 90 години, трябва да се повдигнат две завеси, които плътно покриват миналото им.

Първата завеса беше спусната от нашия тоталитарен режим, който в името на криворазбран и чужд международен интерес изтрещя, че отношенията ни с поробителката им Гърция са перфектни и че „няма никакви проблеми между двата народа и държави”.
Когато човек говори на майчиния си език вкъщи на обществени места и затова го вкарват в затвора – това не е проблем. Когато всеки ден на децата им казват, че са чистокръвни елини и ги убеждават да се закълнат пред свещеник, че вече няма да произнасят нито една дума на майчиния си език "езика на нашите врагове българи " - това не е проблем! Когато фанариотските свещеници проповядват Божието Слово на неразбираем език – това не е проблем. Когато един безумно смел селски поп чете проповед на майчиния си български език и затова го вкарват в затвора - това не е проблем! Когато сънародниците ти се денационализират, асимилират и избиват - това също не е проблем!
Втората завеса беше спусната от гръцката държава. Тя е роднина на Берлинската стена и все още остава непокътната. Тази окачена стена има чудесни характеристики: от Гърция до България тя позволява на всеки грък да премине необезпокояван, когато и колкото пъти пожелае, за да дойде в Несебър или Поморие, за да отдаде почит на баба си и дядо си. Тази стена се минава, когато искат да дойдат учители от гръцкото министерство на образованието. Те идват да организират курсове по гръцки език за някои гръцки емигранти. Покрай него минават танцови групи, които показват гръцки танци и песни. За стотици гърци няма нищо по-лесно от това да дойдат в София и да отворят магазин, фирма или банка.
Опитайте се обаче да преминете през тази стена от България към Гърция. Ако пътувате с луксозен туристически автобус, за да посетите Акропола, няма да имате никакви проблеми. Но ако вие, като потомък на българи, прогонени от Македония, се опитате да посетите Воден, Лерин, Костур или искате да видите и опознаете вашите близки, останали там, стената е бронирана. Ако хрътките от гръцките консулства разберат, че си роден в този край или че имаш роднини там, стената става нещо повече от линията Маджино.
Никой никога няма да ви даде виза. Да не говорим за разрешение, че можете да отворите магазин, фирма или банка там. Никога не бих повярвал на очите си, ако неврокопският свещеник Натанаил, въпреки че е завършил богословие в Атина, получи разрешение да отслужи дори една литургия на български език в българската църква в Лерин, докато гръцката църква в центъра на гр. София се оглася от скандирания на гръцки.
Целта на тази брошура е да помогне тези завеси да бъдат спуснати, за да влиза светлина и чист въздух. Нека нашите нещастни сънародници почувстват, че са на прага на 21 век, че Гърция изпълнява честно и публично задълженията, поети с определени международните договори и конвенции и пази човешките права на своите граждани – наши сънародници.
Ние не искаме нищо повече от това, което гръцката държава иска за своите сънародници например в Албания, т.е. правото да говорят на майчиния си език, правото да имат собствено училище и да имат българска православна църква.
В името на бъдещия европейски дом, на мира и разбирателството на Балканите, в името на собствените интереси на Гърция ние се обръщаме към православния гръцки народ, към неговите интелектуалци и мислещи хора с призива: Ние не искаме никакви територии. Ние искаме човешки права за собствените си братя в Македония. Искаме демокрацията в Гърция да важи и за нашите сънародници, живеещи там.
Колкото по-скоро това се случи и стената, която ни разделя, падне, толкова по-добре за вас, за нас, за следващите поколения. Моля, помогнете ни да изградим заедно нова, ясна и умна балканска сцена на нашия нов европейски дом!
Предговор от книгата: 90 YEARS GREEK ETHNIC CLEANSING OF BULGARIANS IN AEGEAN MACEDONIA (Stoyan G.Bojadjiev, "Macedonia-press", 1996)

Коментари

Популярни публикации от този блог