PRZONE.INFO - POLITIKА

 Справедливи ли са българските териториални претенции през Първата Световна война? Справедлив ли е Ньойският договор, сключен на днешния ден през 1919 г.? Ако разглеждаме неговите клаузи през призмата на онова, което България е предявявала като претенции, спрямо Сърбия, то можем с голяма доза увереност да твърдим, че Ньой, все пак, предвижда независима българска държава.

„В заключение трябва да се изтъкне, че един вид империалистическа треска, без оглед на народностни принципи, с потъпкване на всяка идея за балканска солидарност, беше обхванала всички балкански държави. И наистина в договора с австро-унгарците ние си обезпечавахме сръбска Македония, но простираме ръка и по цяла източна Сърбия до Морава. Сякаш в този договор се решава по-скоро въпроса за заличаването на Сърбия от картата на Европа, от колкото въпроса за нашето обединение.“ - Стоян Данев, 1922 г.

"Духът на населението е безспорно сръбски, дори и в онези краища, които ние смятахме за български." - Васил Кутинчев, началник на Моравската военноинспекционна област, 1916 г.

"По много политически, икономически и други съображения Сърбия трябва да изчезне." - Димитър Тончев, министър на финансите, 1915 г.

„…целесъобразно ще бъде Сърбия да не съществува вече като самостоятелна държава… ние трябва да настояваме за заличаването на независима Сърбия от лицето на Балканския Полуостров." - Андрей Тошев, български пълномощен министър в Австро-Унгария.

"В Поморавието, като се има предвид ясно изграденото сръбско нацСправедливи ли са българските териториални претенции през Първата Световна война? Справедлив ли е Ньойският договор, сключен на днешния ден през 1919 г.? Ако разглеждаме неговите клаузи през призмата на онова, което България е предявявала като претенции, спрямо Сърбия, то можем с голяма доза увереност да твърдим, че Ньой, все пак, предвижда независима българска държава. „В заключение трябва да се изтъкне, че един вид империалистическа треска, без оглед на народностни принципи, с потъпкване на всяка идея за балканска солидарност, беше обхванала всички балкански държави. И наистина в договора с австро-унгарците ние си обезпечавахме сръбска Македония, но простираме ръка и по цяла източна Сърбия до Морава. Сякаш в този договор се решава по-скоро въпроса за заличаването на Сърбия от картата на Европа, от колкото въпроса за нашето обединение.“ - Стоян Данев, 1922 г. "Духът на населението е безспорно сръбски, дори и в онези краища, които ние смятахме за български." - Васил Кутинчев, началник на Моравската военноинспекционна област, 1916 г. "По много политически, икономически и други съображения Сърбия трябва да изчезне." - Димитър Тончев, министър на финансите, 1915 г. „…целесъобразно ще бъде Сърбия да не съществува вече като самостоятелна държава… ние трябва да настояваме за заличаването на независима Сърбия от лицето на Балканския Полуостров." - Андрей Тошев, български пълномощен министър в Австро-Унгария. "В Поморавието, като се има предвид ясно изграденото сръбско национално самосъзнание на местното население, българската политика приема характера на принудителна асимилация. В Моравско България върши точно това, за което обвинява Сърбия в Македония, и изводът, който се налага, е, че политиката и методите, прилагани от двете държави, много си приличат." - Мартин Вълков, Българското военноадминистративно управление в Поморавието, Косово и Вардарска Македония (1915-1918) (автореферат). София, 2015 г. "Идеята за пълно унищожение на Сърбия като държава и подялба на територията ѝ не е нова. В някои австроунгарски среди такива идеи съществуват и от по-рано. Първите български планове, за които разполагаме със съвсем малко информация, са от 1913 г. Предложението на Цар Фердинанд е България, Австро-Унгария и Румъния да си поделят сръбската територия. Предвидените териториални придобивки за България са значително по-малки от територията, завладяна през Първата Световна война." - Мартин Вълков ("Между национално обединение и завоевателна война: военнополитическите цели на България през Първата Световна война като историографски прооблем" - В: Анамнеза, кн 1. 2018 г., стр. 41) --- Миналото трябва да се пази чисто, а сегашните и бъдещи поколения трябва да се отърсят от заблудите, които се поднасят най-лесно в шаблона на човешка емоционалност. Обективният прочит на миналото не значи омаловажаване на саможертвата на хилядите български войници, сражавали се по фронтовете на световните войни. Обективният прочит не значи нихилизъм и/или национално предателство, а е демонстрация за човешкия стремеж към постигането на Истината такава, каквато е.ионално самосъзнание на местното население, българската политика приема характера на принудителна асимилация. В Моравско България върши точно това, за което обвинява Сърбия в Македония, и изводът, който се налага, е, че политиката и методите, прилагани от двете държави, много си приличат." - Мартин Вълков, Българското военноадминистративно управление в Поморавието, Косово и Вардарска Македония (1915-1918) (автореферат). София, 2015 г.

"Идеята за пълно унищожение на Сърбия като държава и подялба на територията ѝ не е нова. В някои австроунгарски среди такива идеи съществуват и от по-рано. Първите български планове, за които разполагаме със съвсем малко информация, са от 1913 г. Предложението на Цар Фердинанд е България, Австро-Унгария и Румъния да си поделят сръбската територия. Предвидените териториални придобивки за България са значително по-малки от територията, завладяна през Първата Световна война." - Мартин Вълков ("Между национално обединение и завоевателна война: военнополитическите цели на България през Първата Световна война като историографски прооблем" - В: Анамнеза, кн 1. 2018 г., стр. 41)

---

Миналото трябва да се пази чисто, а сегашните и бъдещи поколения трябва да се отърсят от заблудите, които се поднасят най-лесно в шаблона на човешка емоционалност. Обективният прочит на миналото не значи омаловажаване на саможертвата на хилядите български войници, сражавали се по фронтовете на световните войни. Обективният прочит не значи нихилизъм и/или национално предателство, а е демонстрация за човешкия стремеж към постигането на Истината такава, каквато е.