Доста се чудих на едно твърдение на Ванеса Виденова, която считам за авторитет. Веднъж бе казала, че за да се оправи България се нуждае от управленци- плутонианци, такива които да са непримирими с беззаконията и несправедливостите…
Чудих се и не разбирах докато не се докоснах до разбиранията на доц. Кристиян Таков, роден неслучайно на 7 ноември 1965 г.…един истински плутонов човек във високото проявление на архетипа.
„На българското училище отгоре над входа на ниската му врата е пишело: „Помогни ми да те возвися”. В днешно време това училище ражда уродства. В днешно време тая образователна система, говоря и за университета, не само за училище, произвежда безропотни консуматори на сутрешни блокове. Произвежда безпаметно гласуващи на славеви референдуми, смисълът на чиито въпроси въобще не разбирам. Води до празни погледи на нещастни хора, които в безнадеждността си търкат билетчета на национални лотарии. Тая образователна система произвежда тъпота с нарастваща мощ. Тя произвежда избиратели на системните партии, скъпи приятели.”
“Толерантност и харесване са различни понятия. Толерантността започва оттам, където харесването е свършило”.
“Тъй като някой със сигурност ще поиска да знае аз ляв ли съм, по средата, либерал или какъв съм, ще отговоря – на сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно: по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист”.
Препоръки към студентите във Велико Търново:
1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.
2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.
Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.
Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова.
3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.
4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.
Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях.
Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях).
Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.
5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“
6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.”
доц. Кристиан ТАКОВ- България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си подоспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става…
Коментари
Публикуване на коментар