Някои продължават да твърдят опорката, че без американската помощ Украйна щяла да бъде загубена... хайде да помислим над нещо. МАНОЛ ГЛИШЕВ
Защо изобщо се стигна до американска помощ? Защото първите дни и седмици украинците издържаха. Сами. Защото Зеленски, Володимир, комедиантът, се запря като магаре на мост и каза:
- Не.
Тогава украинците почнаха да гинат. Някъде тук комедията свърши. И продължават да гинат. Млади, здрави мъже, нечии синове и бащи, хора на различни занаяти, съвсем не герои и светци, а обикновени момчета от махалата по неволя станаха братя помежду си, мрат на хекатомби, стоят на портите и не пускат варварина в Европа. Въртят ръчката на месомелачката и произвеждат кайма от нахлуващата оркска мърша. Неблагодарна, гнусна задача. Но и необходима. Какво ще коства това чудовищно преживяване на тези, които оцелеят? Един ден мирът ще се върне и живите украински войници ще оставят оръжието, ще хванат лопатата и ще почнат да разчистват останките от взривените си къщи. Повечето от тях ще открият, че поне по един член от семействата им е бил убит от руска ракета: родител, дете, съпруга. Други изобщо няма да се върнат. От някои семейства няма да е оцелял никой - едни ще са загинали на фронта, други в тила. Но тези, които оцелеят - те ще могат ли да се зарадват на този мир? Някои - сигурно. Други обаче - не. Ще има такива, които ще са завинаги осакатени и то не само поради липсата на ръка, крак или половин лице, а поради липсата на половин душа. Ще има такива, които след пет или десет години, вече в мирно време, просто ще затрият някой руснак на улицата в Киев, Москва или Амстердам. Защото не могат да понасят оркът да им диша въздуха. Войната прави това с хората. Но пак не биха съжалявали, че са се били, вместо да се предадат на диктатора, както ги "съветват" разни мръсници. И Украйна пак ще процъфти. Ще има следващо поколение, което ще живее в мир и на свобода, защото днешното е гинало.
Затова Зеленски остана в Киев. Остана Кличко. Остана Залужни. Остана Арестович. И хората им вярват заради това оставане. Заради появата в Херсон, заради ходенето до Бахмут. И полагат себе си заради тази Украйна, която уж не съществуваше, която уж не беше истинска държава.
Е, ето я. Вече е истинска.
Украйна е щит на Европа срещу отвратителния ориенталски деспотизъм на онези диваци. Украйна съвсем буквално защитава Молдова и дава пример на Грузия. Украйна пази себе си, Румъния, трите балтийски републики, Полша и Финландия. Украйна даде кураж на Казахстан. Украйна въпреки нашата проклета страхливост пази дори и нас от руските мекерета.
Затова Украйна получава помощ. И затова ще победи.
Първите три дни решиха войната. Те донесоха помощта. Това упорито, зеленско "не" спести позора и спасява Европа. На този дребничък източноевропейски евреин ще трябва един ден всички да му стиснем ръка и да му благодарим. Наистина му вярвам, когато казва, че е уморен и че иска просто да види морето и да изпие една бира на брега. Пожелавам му я. Ако още можех да се моля като хората, щях да се помоля тая бира да му я донесат в златна чаша. Но такъв човек май няма нужда от церемонии.
Един ден и аз ще я целуна тая нещастна и свещена украинска земя. Всъщност и нашите собствени прадядовци бяха такива. Дрангов да не е с нещо по-малък от Зеленски? Хубаво е това да не го забравяме.
Хайде сега пак да ми лепнат месец за реч на омразата. Майната им. Това е реч на любовта.
Коментари
Публикуване на коментар