PRZONE.INFO - POLITIKА

БАЩА И СИН ЛИТВИНОВИ - ДВЕ СЪДБИ , ДВА РАЗЛИЧНИ ПЪТЯ

Дядо и внук. Максим Литвинов и внукът му Павел Литвинов.

Не винаги гадната болшевишката семка се предава на поколението.

Максим Литвинов ( рождено име Меер-Генох Моисеевич Валлах) е външен министър на СССР от 1930-та до 1939 г.

Участва в революцията от 1905 година, след което е емигрант в Великобритания, където го заварва революцията от 1917.

Заедно с още няколко болшевики узурпира руското посолство в Лондон и започва да представлява новата власт.

Препоръчва за посланик в Москва да бъде изпратен Роберт Локхарт, който обаче е арестуван от болшевиките.

В отговор британците арестуват Литвинов и после правят замяна.

След като се завръща в Русия Литвинов започва работа във МВнР.

На 22 март 1920 година е упълномощен да води преговори от името на Съветската власт за възстановяване на икономически отношения със запада включително и всякакви финансови и валутни операции да води от свое име.

Болшевиките започват да изнасят златото на Русия, а Литвинов е човекът, който отговаря лично за неговата продажба.

След като болшевиките завземат властта, в цяла Русия настъпва масов глад.

Огромна помощ за милиарди долари идва от САЩ, както и от много европейски държави.

Но помощта е хуманитарната, а болшевиките искат да хранят армия, с която да възобновят агресорската политика, водена от руската империя. През същата 1920-та година Русия напада Украйна, Полша, Финландия, след тях Грузия и Армения.

Литвинов създава кооперацията «Центросоюз», чрез която започва да изнася тайно златото от Руската хазна тъй като по това време срещу болшевишка Русия има ембарго и тя не може да продава злато официално.

През пристанищата на Талин и Рига Литвинов изнася 375,7 тона злато във вид на скъпоценности, златни монети и банкови слитъци кюлчета.

По това време в руската хазна има общо 422 тона злато, от които остава по-малко от 10%.

Златото е прекарано до Стокхолм и Осло, където е купено от шведските банки Svenska Ekonomi aktie-bolaget» и «N.P. Kjell & Kompaniet», претопено е , след което е щамповано с банкови щампи на двете банки, продадено е по европейските борси а парите са дадени на Литвинов.

С тях руските болшевики започват да купуват оръжие и храна за орките от Червената армия, които вилнеят на няколко фронта.

Понеже златото не стига, започва масов грабеж от населението.

От населението са конфискувани още над 250 тона злато - брачни халки, пръстени, накити, украшения, брошки, икони, ърковни принадлежности.

Продадени са по същата схема.

Само 1/3 от милиардите долари, които Литвинов прибира, се връщат в Русия, въпреки, че по това време милиони хора измират от глад.

2/3 са вкарани в секретни банкови сметки на болшевишката партия в западни банки.

С тях започват да се финансират терористични актове, други комунистически партии и да се подкупват политици.

С малка част от тези пари е платено и за атентата в църквата "Света Неделя" в София през 1925 г. - най-кървавия атентат в историята на Европа. Впоследствие Максим Литвинов заема различни длъжности във Външно министерство и през 1930 г. е назначен за външен министър.

Сменен е от Сталин през 1939 година с Молотов по една-единствена причина.

Сталин иска да подпише приятелски договор с Хитлер, а Литвинов е евреин и Сталин не иска да го дразни.

Малко след това Литвинов е изпратен за посланик в САЩ.

Започва политическия му залез, макар че през цялото време след това заема висши длъжности.

Умира от инфаркт през 1951 година.

На втората снимка е внукът му Павел Литвинов. Физик, завършил МГУ през 1966 г.

Още на следващата година Павел се включва в опозиционното движение, започва издаване на самиздат и поема пътя си на дисидент.

Автор е на "Обръщение към световната общност" през 1968 г. - първото открито публично изявление на руските дисиденти.

Името му нашумя в света след "Демонстрацията на седемте" на Червения площад след агресията на СССР в ЧЕХОСЛОВАКИЯ.

На 25 август 1968г.Павел заедно с Константин Бабицкий, Татьяна Баева, Лариса Богораз, Наталья Горбаневская, Вадим Делоне, Владимир Дремлюга и Виктор Файнберг

започват седяща демонстрация на Червения площад с надписи "Долу ръцете от ЧССР" "Позор за окупаторите!"

Веднага са пребити от милицията, а после са осъдени и хвърлени в затвора.

През 1972 година Литвинов е пратен на заточение в селцето Усугли, Читинска област, където работи като електротехник.

Популярността му сред хората продължава да расте и властите в СССР са принудени да го изгонят през 1974 г., подобно на случаят със Солженицин.

Убежище му дава САЩ, където през 1976 година Павел Литвинов започва да преподава математика и физика в колежа Хакли до 2006 година.

Продължава да критикува властите в СССР, а след падането на диктатурата не вижда смисъл да се върне в страна, управлявана от същите престъпници.