В продължение на много време аз и моите съратници от ВМРО водим една донкихотовска битка за реорганизиране на спорта в българското училище. Това е въпрос на държавна и общинска политика, която има отношение към бъдещето на всяка една нация. Физическата активност и спорта са в основата на здравата нация, затова трябва да бъде насърчаван масовият ученически колективен спорт в България. В последните години съществува тенденция българските спортни успехи да са предимно индивидуални. Това означава, че успява този, който е по-волеви, но логиката на обществото трябва да бъде обратната. Спортът трябва да даде основа на всички, а след това да е професионализацията. Масовият спорт трябва да се насърчава така, защото той изгражда едно общество, в което взаимопомощта ще бъде водеща.
Спортът обаче трябва да има и своята отговорност. Устремени към някаква форма на печалба, много спортни клубове в България отрязаха всякаква форма за достъп на децата. Виждаме потресаващи случаи на родители, които дори стигат до подкупи, за да играят децата им в даден клуб. Това трябва да се прекрати. Всички спортни клубове трябва да поемат своята отговорност, макар да са частни търговски дружества и да бъдат задължени да поддържат детско-юношески школи. Оттам нататък, след като децата навършат годините и дойде време за професионалния спорт, няма да им бъде казвано какво да правят. Но до достигането на това ниво трябва да се обвърже собствеността и ползването на спортните бази с изграждането на детско-юношески такива, както и да се поддържа и връзката им с училищата.
Духовното и физическо здраве на подрастващото поколение трябва да бъде основна задача на държавната политика. Развитието на пълноценна спортна инфраструктура ще осигури възможност да се спортува на всяко едно ниво - от масовия, ученически и студентски спорт, до високото спортно майсторство, което носи гордост и успехи за България.
Коментари
Публикуване на коментар