По повод годишнината от Ньойския договор - няколко думи на Данаил Крапчев.
Данаил Крапчев. Вяра в бъдещето.
„Има българи, които след двете катастрофи отчаяно отпуснаха ръце, казвайки, че българският народ всичко проигра и всичко изгуби. И България се превърна на един обширен манастир от каещи се грешници. Първите ѝ хора сякаш са си посипали главите с пепел, като вехтозаветните грешници, и само се бият в гърди.
Сигурно в тая страна има виновници за двете катастрофи. Тяхната грешка обаче е в избраните пътища, в методите на действие, в начините, до които в последните моменти са прибягнали, за да постигнат народните цели. Грешката е в тактиката, а не в поставените цели, които не са на сегашното нещастно българско поколение.
Ако наистина има грехопадение, то е на нашите деди от Възраждането, които със страдания и борби начертаха границите на българското племе и в тях обхванаха всички покрайнини, дето се говори нашият език. Нека се знае, че ония, които осъждат самите цели, те злословят срещу дейците на църковните борби, срещу родоначалниците на българската култура.
Духът на дейците от Възраждането сигурно е смутен вследствие постигналите ни нещастия. Но тия калени борци никога не биха отпуснали отчаяно ръце като нас. Когато са сеели българското семе, те са знаели какво правят; някои от тях, може би, са предвиждали и мъчнотиите, през които има да минем. Въпреки всичко, обаче, те оставиха един завет. По едни пътища ние не можахме да го удовлетворим. Идното поколение ще потърси други пътища и средства. И то ще ги намери без друго. Нивата е наторена от дейците на Възраждането. Ценностите, създадени през църковните борби никой не може да унищожи, те ще се проявят непременно в други форми. Нищо няма да се изгуби. Изхабената енергия, вложеният труд пак ще изплават на повърхността. Чуждото владичество няма никога да затрие българското съзнание. Жестоко се лъжат ония, които смятат, че всичко е проиграно и загубено. За българския народ ще настъпят и по-добри дни.
Разбира се, не дни на нови войни, а дни на културно единение за целокупния народ, което ще дойде неминуемо. Мъртвите ще заговорят чрез устата на потомството“.
Вестник „Зора“, бр. 784, 1 януари 1922 г.
Ирина Александрова. Данаил Крапчев – първопроходецът. София, 2019, с. 165-167.
На снимката: част от швейцарска етнографска карта на Европа, издадена в Лозана през 1918 година.
Коментари
Публикуване на коментар