АРХИВИТЕ ГОВОРЯТ: ГЕЙ ПОДВИЗИТЕ НА СТЕФАН ТАФРОВ
Тафров обърнал на бардак посолството ни в Рим
Вечерта на 15 януари 1992 г. тогавашният министър на външните работи Стоян Ганев нарича в Рим първия си заместник Стефан Тафров /втори в евролистата на „Демократична България“-б. р./ „П.дераст!“ Любимецът на дамите и галено дете на демокрацията Ганев изригва с необичайната за първи дипломат квалификация на прием в нашето посолство, даден по повод неговото гостуване във Вечния град.
Но причината за необичайната оценка съвсем не е елегантно отказаният преди това както от Швейцария, така и от Италия посланически агреман на Тафров най-вероятно поради неговото безумно влечение към мускулести красавци. Квалификацията не е плод и на носещите се още по онова време из нашето външно министерство легенди за организираните из канцелариите от хърбавия началник с орлов нос мъжки партита със силен сексуален акцент. В оная януарска вечер Стоян Ганев нарича така първия си заместник, тъй като малко преди това в София и в негово отсъствие е обявено бленуваното и сътворено от Тафров признаване на Македония за самостоятелна и независима държава.
Но нито той, нито който и да било сред българските или италианските дипломати, присъствали на приема в нашето посолство през оная вечер, е можел да си представи, че в красивата старинна сграда на мисията ни, известна като „Двореца Валентино“, само няколко месеца по-късно
ще се вихрят умопомрачаващи гей-оргии.
Чийто мотор ще бъде точно призналият Македония извънреден и пълномощен посланик на България в Рим Стефан Тафров, заел високия пост след ходатайства на наши държавници и дипломати от онова време лично пред тогавашния шеф на италианската дипломация Джани Де Микелис. Ако се вярва на спомените на чиновници и прислуга, работили по онова време в посолството ни, пристигналото във Вечния град без съпруга и деца „негово превъзходителство“ – нещо доста необичайно за задграничен служител чиновник от такъв ранг, веднага демонстрирало съвсем открито обратните си тежнения. Забивайки като начало личния си шофьор, с когото започнали да си се радват по всяко време на денонощието в разкошния посланически апартамент на последния етаж на „Двореца Валентино“. Не след дълго заедно с него или успоредно с него палавият и силно развинтен отзад посланик се гушнал и с по-големия син на семейство дребни служители, които от благодарност били оставени на работа и след изтичането на мандата им.
Последвали други свалки с кръжащи около амбасадата нашенски лица с нестандартна ориентация, а междувременно от София на гости на Тафров
започнали да идват негови стари гаджета.
Тях той посрещал едва ли не като министри, като купонясвали до зори в просторния посланическия апартамент. По-отбраните от гостите си посланикът започнал да води в елитни римски хотели, където прекарвали цели уикенди без да напускат стаята, карайки само на „румсървис“. Постепенно „превъзходителството“ успяло да се внедри много добре както в римските гей-среди, така и в тези на някои други големи градове, където често си организирал командировки. Точно от това време е оплакването на едно от подразделенията на италианските специални служби до наш дипломат и разведка за спретната от Тафров мощна оргия в луксозен неаполитански хотел. На другия ден в наетия от посланика ни апартамент била влязла чистачката на етажа, придружена от служител по сигурността и заедно били открили разни „неприятни неща“ в кошчетата за боклук и в тоалетната. Та човекът на местните спецслужби занесъл тези „неща“ – доказателства за оргията на нашата разведка под дипломатическо прикритие, запечатани надлежно в найлонови пликчета. Независимо от зулумите си, станали достояние на органите за сигурност на макар и приятелска страна, Тафров пътувал за срещата си с неговите „приятели“ от Неапол и други градове със служебната дипломатическа кола, на която гордо се веел българският флаг.
В края на римския си мандат пък „негово превъзходителство“ започнало да си пада
по изпълненията на мъжкия хор на ватиканската катедрала „Свети Петър“.
Според наши дипломати и обикновени българи, имащи вземане-даване със Светия престол, Тафров започнал да посещава литургиите в катедралата, в които вземал участие въпросният хор, следял също така неговите изяви на други мероприятия във Ватикана и извън границите на папската държавица. Не след дълго ангелогласните мъже били поканени на прием в нашето посолство, като няколко се задържали повечко време около посланика. А един от тях – чернокож здравеняк, след това бил забелязван многократно да влиза по тъмни доби в посолството, вкарван там със служебния автомобил на Тафров. А прозорците на апартамента за гости на последния етаж на „Двореца Валентино“ оставали светнати до ранни зори, когато едрият мъжага се изнасял пак инкогнито от дипломатическото ни представителство.
Коментари
Публикуване на коментар