PRZONE.INFO - POLITIKА

 БОРИС АРСОВ -1915 Г- 1974 Г - ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТ

„В България има природни богатства,

В България има народ несломим...

В България има от всичко по малко,

Но само едничък - Левски - футболен тим...

Мъждукат и други отборчета разни,

Мъждукат, но „Левски” блести!

Те мъчат се с него да крачат

и крачат, но „Левски” лети!”

Борис Арсов

Борис Арсов е роден е през 1915 г. в София, едно от шестте деца на бежанци от Вардарска Македония. Бащата му изхранва фамилията с малка фурна в работническия квартал “Ючбунар”.

Арсов завършва средно образование, а през 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г.

Заради това, че работи в полицията, през 1949 г. е въдворен в лагерите в „Богданов дол” и „Белене”. Това му пречи да завърши стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Впоследствие работи на различни места като деловодител.

През 1960-1962 г. заедно с няколко политически противници на тоталитарното управление на БКП разпространяват в София анонимки срещу комунистическата власт - „Вън руснаците от нашата страна!” В анонимките групата пише: „Братя българи, съгласни ли сте България да бъде изправена пред заколение заради Русия, която 15 години ни стиска, защото сме най-тлъстата биска? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт!”

На 14 май 1962 г., при посещението на Никита Хрушчов в София, Борис Арсов е касиер-деловодител на футболния клуб “Левски София" успял да разбере, че щабът на делегацията е установен в хотел “Балкан”. Там сред стотиците поздравителни писма и телеграми от партийни, профсъюзни, ОФ и други организации е получено писмо от “Емилия Стефанова, пионерски ръководител на училищата в София”. Така, писмото е предадено на “съветските другари” без преглед. Но когато тези другари все пак го прочитат, там пише:

„Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!” ! БЪЛГАРИЯ - СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА!” Интересната случка остава в българската история като "Случаят с измисленото от Борис Арсов политическо покушение срещу Н. Хрушчов при неговото посещение".

През 1962 г. Борис Арсов Илиев, Николай Чотов и Райно Василев Райнов, и тримата живеещи в гр. София са съдени за “организирана противонародна банда, която устно и писмено е провокирала омраза срещу народната власт и срещу СССР”

Арсов е съден е на 6 години затвор по обвинение, че е „членувал в организация, която си е поставила за цел да събори или подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт”.

След излизането от затвора Борис Арсов е уволняван многократно от работа, а последната му е в диспансера за туберкулозно болни в София.

Тогава той напуска България. През юли 1970 г. преминава нелегално през границата с Югославия, като в България оставя сина и съпругата си.

Преминава през емигрантските лагери „Патричиано” край Триест, „Латина” до Рим и „Цирндорф” край Нюрнберг. През ноември 1970 г. той се премества в Гермерсхайм, Германия, където започва работа във военно депо като общ работник.

Там се задържа до края на февруари 1971 г., а месец по-късно преминава нелегално германско-датската граница. В Дания е приет като политически емигрант и настанен в общежитие в гр. Орхус, получава и минимална издръжка от датската държава.

Макар и политическата емиграция Борис Арсов остава заплаха за комунистическия режим, след като създава емигрантска организация "Съюз на българските революционни комитети" и започва да издава бюлетин „Левски” на името на Апостола на свободата.

В него призовава да бъде забранена БКП и всички казионни организации, както и излизане на България от Варшавския договор.

Държавна сигурност разработва план за неговото ликвидиране, за което настоява тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, а операцията се санкционира от зам.-министъра ген. Григор Шопов.

ДС не успява да убие Арсов в Дания, но изпраща група от Второ главно управление на ДС, която успява да го отвлече с кола и да го прекара с помощта на ЩАЗИ от ФРГ в ГДР и оттам със самолет в България.

След отказ да участва в план за „разобличаване” на „вражеската” емиграция Борис Арсов е осъден на 15 години затвор. Малко след като е поставен в единична килия, която се отваря само с разрешението на директора на затвора Ангел Топкаров политическият емигрант е намерен обесен на две вратовръзки на 20 декември 1974 г.

Погребан е набързо в самия затвор, като на семейството и близките им е забранено да говорят за това, както и да разлепят некролози за смъртта на Борис Арсов.