Само разгромът на Русия в Украйна ще ни помогне да се отървем от нейното престъпно влияние у нас



22.05.2022 от Иво Инджев
България е прояден термитник от гневните мравки на путинофилията, които се изживяват като защитници на Термопилите в наши дни.
Вече трети месец украинците отказват да посрещнат с хляб и сол руските главорези. Нападнатите се защитават срещу миролюбивите руски агресори .
Руските нашественици в Украйна днес са еквивалент на азиатските орди, които през 5 в. пр. н.е. са убедени, че могат да смажат свободолюбивата Атина, но се оказват в крайна сметка победени.
Путинофилията е заболяване, подобно на хемофилията.
Хемофилията е болест, от която страдал Алексей, престолонаследникът на последния руски монарх Николай II, разстрелян безмилостно, заедно с цялото му семейство от болшевиките.
Болният от хемофилия е (бил) застрашен да умре в случай, че се нарани и кръвта му изтича. Раната не се съсирва ( преразказвам без претенция за медицинска експертиза).
Чия кръв ще изтече днес най-напред във военно-икономическия смисъл? Дали Русия, с нейния 1,7 процент от световната икономика ще надделее над десетки пъти по – силния си в икономическо, а и във военно отношение западен противник?
Русия е обречена да загуби в това състезание по кръвопускане. Руснаците не си дават сметка за това. Не и мнозинството от тях.
У нас озверяването спрямо украинците в крак с рашизма се предполага да не е така масово, но е също толкова отблъскващо. Това озверяване се е закичило кощунствено с етикета “възраждане”. https://www.clubz.bg/128121-fenka_na_vazrazhdane_tezi_ukro…
От години отказвам да споря с фанатици, за които Русия винаги е добра, макар да е най-добра в насилването на собствения и на по – малките съседни народи. Благодарение на рашистката агресия, която стресна първоначално дори и гузните български медии успявам да избегна абсурдния дебат на телевизионния терен, където съм реабилитиран частично след дългогодишния арест на моята коментаторска позиция. Вече не ми монтират заглушаващи рашистки устройства.
Случи ми се да бъда подложен на уличен рашистки вербален обстрел след като рашист се намеси в дочут разговор между мен и един познат. За броени минути видях и чух еманацията на фанатизма на полуосведомения, полуобразования, но пък напълно убедения в своята правота нашист, който външно изглежда като нормален човек. Той вярва свято, че знае повече от мен за (гео)политиката и е по-компетентен по всички въпроси, вкл. и по въпросите на Близкия изток, с които се занимавам по силата на образованието и специализацията си от 40 години насам.
“Знае”, например, че американците са убили 2 милиона иракчани, което оправдавало Русия в днешно време. Но “не знае” Гунчева от “Възраждане” да е призовавала руски ракети да ударят центъра на София, на което реагираха с обща декларация посланиците на 33 държави у нас ( нямало такова нещо, т.е. посланиците са някакви малоумници, които си измислят повод за демарш ). Сменя темата, когато бъде хванат в незнание, но чуе ли за руската заплаха от ядрена война не унива – вади на показ Хирошима. Хитрува, правейки се, че не ме знае кой съм ( за да не излезе, че съм някой “важен” в очите му), но не се стърпява да ми зададе въпроси ( например къде съм учил), с които се издава, че лъже.
И всичко това ( и много още от същото ) беше изсипано върху главата ми с ехидно чувство за превъзходство на фанатик, който отрича очевидностите ( например, че Русия е агресор, а не Украйна ), но това не му пречи да се изживява като воин на страната на правдата. Просто защото тя е руска. И толкоз.
Ето тази война ни е натрапена днес в главите. От години ни нападат, а чувството ни за здрав разум е принудено да се отбранява. Няма да можем да се преборим сами с рашистката агресия в България, дълбоко вкоренена тук след престъпното й окуражаване от бездействието на режима на ГЕРБ и предходните му управления в периода на възхода на Путлер. Само пълното поражение и опозоряване на рашизма в Украйна, колкото и да е тежка цената за него, плащана от украинския народ, ще постигне онова, което се случи с Германия и нейното влияние след Втората световна война, последвана от десетилетия на германски пацифизъм и лекуване на травмата чрез комплекса за вина.


Коментари

Популярни публикации от този блог