PRZONE.INFO - POLITIKА

РАЗМИСЛИ ОТНОСНО ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА - ОТ МАРИЯН ГЯУРСКИ

 На 8 май, 1945 г., а не на 9 май, в Берлин е подписан и влиза в сила окончателният акт за безусловна капитулация на Третия райх. На този ден не свършва Втората световна война!

Победата е на съветските, а не само на руските войници, защото в т.нар. от пропагандата "Отечествена война" освен руснаци загинаха и милиони украинци, грузинци и средноазиатци, а в Беларус всеки трети човек не доживя края на войната. Победата беше резултат от усилията на всички съюзници срещу Оста и на всички съпротивителни движения.

Та, ако ще празнувате „День Победы“ носете съветски, а не руски символи. Лентичката на св. Георги и трибагреника са използвани от хилядите руски доброволци-националисти и антиболшевики, сражавали се на страната на Вермахта.

Най-вероятно не харесвате американците и британците за бомбардировките на тяхната авиация над София.

Не забравяйте обаче, че бомбите им падаха и убиваха със съгласието на Москва, че СССР молеше и настояваше англо-американците да атакуват колкото се може по-често, за да се "вразумят" българите? Атаки, повсемесни и над мирно население, което да се деморализира!

Не забравяйте, че бяхме окупирани от Червената армия, която издържахме и на който заплатихме с пари, земеделска продукцията и ключови архивни документи, трофейно отнети в полза на червените победители.

Не забравяйте и че през Първата световна война българската армия се сражава и победи, именно окичени с георгиевски ленти руски войски.

А, когато празнувате може и български символи да ползвате: Все пак ние воювахме не срещу СССР, а срещу Германия. За 9 месеца дадохме жертви, но от Москва не ни признаха за съвоюващи.

Не забравяйте за парашутиста Никола Костадинов (сражавал се при Страцин и Стражин срещу германците. Ранен, а впоследствие награден с орден „За храброст“), който сяда във влака и чете във вестника името си в огромния списък на „враговете на народа“?

Не забравяйте за летеца-бомбардировач Дянко Марков, който казва следното: „Офицерският състав на българската армия беше първата професионална обществена среда, която трябваше да бъде унищожена. Офицерският корпус беше обречен, той трябваше да бъде обезглавен.

Не забравяйте как следдеветосептемврийската власт се разполага върху развалините след бомбардировките на стария център на София? Планират и построяват Ларгото на мястото на разрушената градската собственост, присвоена от държавата, а старите собственици са изселени или въдворени в комунистическите лагери, а други са просто избити. И както сам разказва комунистът Славчо Гребенаров, нелегален от преди 9 септември за новата си триетажна къща в центъра на София: „Тук живея, сега е моя. Утрепах чорбаджията…“

Не забравяйте, че за да се стигне до 8 май, имаше 23 август 1939 г.

Както и не забравяйте, червеноармейското ни "освобождение" бе кратко, но съветската окупация бе дълга на практика половин век.

И, че българските жертви на Сталин са далеч повече от тези на Хитлер.

Както и, че паметниците на съветската армия не могат да бъдат паметници на освобождението. За Източна Европа и за България краят на войната не означава освобождение. Съветската армия пристигна тук като победител, но не и като освободител. Напротив, установи един тоталитарен и ретрограден комунизъм, от който и до днес не можем да се съвземем.