PRZONE.INFO - POLITIKА

 На 8 януари 2000 г. в София почина Стефан Савов!

Мъж на честта и политик, каквито днес за съжаление няма.

,,Един ден ако Симеон се върне в България, ще бъде докаран от ченгетата и руснаците ".

,, На мен пари не ми трябват. Аз съм възрастен човек. Стигат ми за една-две ракии с приятели."

Роден е в София, внук е на Стефанаки Савов, син на индустриалеца и министър на финансите Димитър Савов. Дядото Стефанаки Савов е секретар на тайния революционен комитет във Враца, съмишленик на Христо Ботев, а след Освобождението виден политик; бащата – Димитър Савов – един от най-големите български индустриалци, финансов министър, депутат, подписал петицията за спасението на българските евреи, починал в концлагера Белене.

Завършва Първа софийска мъжка гимназия и право в Софийския университет.

През декември 1944 г. заедно със семейството на майка си е интерниран в село Босна, а след това във Враца. По-късно лежи в лагерите Богданов дол и Белене.

До 1989 г. Стефан Савов преминава почти целия 20 век от от комунистическите лагери през дългогодишната „практика” на арматурист по строежите на социалистическа България, а по-късно като преводач от испански език. Споделял как е трябвало да изрови трупа на баща си от тинята на лагера в Белене, за да го препогребе и как е строил като арматурист Партийния дом и Президентството. Превел е над 30 книги, заместник-председател на Съюза на преводачите. Сред превежданите от него автори са Алехо Карпентиер и Хуан Карлос Онети. Носител е на два пъти на наградата на Съюза на преводачите – за преводите му на „Приложението на метода“ на Карпентиер (1978) и на „За да се родя, родих се“ на Пабло Неруда (1984).

След 1989 г. се включва в политиката и става председател на възстановената Демократическа партия и един от лидерите на Съюз на демократичните сили (СДС), народен представител във VІІ-то ВНС и 36-то Обикновено народно събрание.

На 10 юли 1991 г. по негова идея 20 депутати от СДС започват безсрочна гладна стачка срещу приемането на нова конституция. Стачката продължава 9 дни.

По време на дискусията в СДС през октомври 1991 г. „Подкрепа“ предлага кандидатурата му за президент, но е номиниран Желю Желев.

През октомври 1991 г. е избран за председател на Народното събрание.

Вече избран за председател на 36 Народно събрание първата му командировка в чужбина е в Испания и Германия. Полагат му се командировъчни пари и така наречените представителни. Когато се върнал, пуснал тези пари в касата на Народното събрание. „За какво ми са толкова пари?"

На 24 септември 1992 г. подава оставката си в отговор на правителствената криза и под натиска на Ахмед Доган и ДПС.

На 13 май 1993 г., обявен за ден на недоволството от реставрацията на комунизма, пред сградата на Народното събрание Стефан Савов е бит от полицията.

През октомври 1994 г. ръководената от него Демократическа партия влиза в коалиция с БЗНС на Анастасия Мозер и нарича новото политическо обединение Народен съюз. Народният съюз води преговори със Съюза на демократичните сили за обща коалиция. На изборите през 1997 г. се явяват с общи листи.

През 1997 г. внася в Народното събрание законопроект за Закон за лустрацията.

Стефан Савов е награден с медала на Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията.

Умира навръх рождения си ден, на 8 януари 2000 г. в Правителствена болница в София.