Константин Стоянов

Архивите говорят:
СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО И ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ НА НРБ - ТОТАЛНА ЩЕТА И ПРОВАЛ

Когато човек чете архивните документи за стопанството и финансите на  комунистическа България, той сякаш попада в царството на кривите огледала. И няма как да не заключи, че днес някои много напоително, коварно и подло зомбира част от сънародниците ни, защото истината в архивите няма нищо общо с митологията, разпространявана неуморно от комунистическите носталгици. Носталгиците преуспяват в лъжите как преди 1989 г. консервната промишленост в България била сред водещите в Европа, как осеяните из страната консервни комбинати бълвали големи количества качествена продукция, а износът бил гарантиран, вкл. на необятния съветски пазар. Това е митологията. Тя напълно игнорира фактите. Истинските факти! Изследвал съм архивните фондове на десетки консервни комбината в различни райони на страната. Навсякъде е било едно и също – разсипия, изключително ниско качество и на входящите суровини, и на изходящата продукция, висока себестойност и много брак. От всичко по много. Нека видим какво е положението например в Консервния комбинат в Димитровград през 70-те години на миналия век, отразено в обобщаващ доклад на неговото ръководство:
„Отчетохме, че имаме преразход на заплатите, на суровините, на текущия ремонт, на вода, на пара и ел.енергия, а всичко това, в крайна сметка, се отразява на резултата. А за отчетното деветмесечие при нас резултатът е много лош“ (ДА-Хасково, ф.1019, оп.1, а.е.7, л.149). А как да е добър резултата, след като според архивните документи „всички машини и съоръжения от трите основни цеха са модел отпреди 1939 г., с ниска производителност, с изключение на две затварачни машини. В предприятието се намират три фасулочистачни машини, от които две са български. Поради някои недостатъци в конструкцията, двете български фасулочистачни машини, производство на ДМЗ „Червено знаме“-Стара Загора, не работят изобщо“ (Държавен архив-Хасково, ф.1019, оп.1, а.е.19, л.17-18). Качеството на произвежданата продукция е много лошо, защото и входните суровини са некачествени. Както ще прочетете в документа по-долу – заради лошо качество се връщат десетки тонове и десетки вагони продукция на консервните предприятия от пристанищата, което прави дейността на им напълно нерентабилна:
„От експедираните 1100 тона ни се върнаха от пристанище Русе 40 тона заради миризма на фенол и прегоряло олио. Върнати ни бяха 23 вагона домати от пристанището поради пресечена заливка, наличие на зелени петна и смачкани такива“ (Държавен архив-Хасково, ф.1019, оп.1, а.е.173, л.56-57). Същото отчайващо положение откриваме описано в архивните документи на  „Булгарплод“-Стара Загора за 1975 г.:
„През 1975 г. не се произведе продукция за 257 000 лв., производителността на труда се изпълни едва на 76 % и се допусна преразход на фонд „Работна заплата“ с 25 000 лв. Задачата на цеха в Чирпан беше да донесе 71 000 лв. печалба, а се реализира 142 000 лв. загуба. През годината имаше редица пропуски в производството, за което говорят редица факти – върнат вагон с нектар праскови от границата, преработка на вагони с краставици и домати на пристанището при наличие на бомбаж, спрени вагони с лютеница за лоша заготовка... През 1975 г. на ОСП „Булгарплод“ беше поставена задача да изнесе 14,5 тона плодове и зеленчуци. Ние изнесохме едва 8 тона и от 8 тона осъществен износ загубихме 182 000 лв. Ако бяхме изнесли цялото предвидено количество, това значи да загубим над 300 000 лв. Защо се случи така? Защото ние имаме над 80 върнати вагона от нашата и чуждестранните граници, а всеки върнат вагон за нас е от 1000 до 1500 лв. загуба навло, сторшен амбалаж, бракове и фири“ (Държавен архив-Стара Загора, ф.687, оп. 5, а.е. 16, л. 1-20). Често може да чуете, че демокрацията била разтурила иначе много ефективното, качествено и добре развиващо се по времето на социализма животновъдство. Да, ама не. Документалната истина няма нищо общо с тази дивотия. Вижте какво пише през май 1985 г. в сигнална записка на Станиш Бонев, зам.-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет по планиране, до председателя на Министерския съвет Гриша Филипов, до първия зам.-председател на МС Чудомир Александров и до секретаря на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов:
„След 1978 г. се очерта тенденция на значително задържане на разширеното възпроизводство на основните стада, особено на преживните животни. За шестгодишния период до края на 1984 г. в обществения сектор кравите намаляха с 12 700 броя, а овцете майки – с 274 400 броя. През последните години намаляват основните стада и за отрасъла като цяло. Само през 1984 г. в сравнение с 1983 г. кравите са намалени с 8100 броя, основните свине майки – с 800 броя и овцете майки - с 286 800 броя. Същевременно не се достигат показателите за продуктивността, както разчетените по плана, така и тези, които НАПС си постави в началото на 1983 г. Очертава се неизпълнение на петилетния разчет за броя на животните за отрасъла на кравите с над 50 000 броя, овцете майки с около 1 400 000 броя, а така също на свинете майки и носачките. В страната ни, с изключение на овцете, на 1000 дка стопанисвана земя се отглеждат до два и повече пъти по-малко животни, отколкото в другите европейски социалистически страни. В резултат на това производството на животинска продукция на 1000 дка стопанисвана земя е ниско. Отчетът за броя на животните през I-то тримесечие на 1985 г. показва, че е налице все още трайната тенденция, установена през последните години – непрекъснато намаляване броя на животните. Така например, говедата през I-то тримесечие на 1985 г. са намалени с 8600 бр. спрямо I-то тримесечие на 1984 г.; свинете – с 53 600 бр.; овцете – с 327 400 бр. и птиците – с 532 700 броя. Като прибавим и неизпълнението на разчетите за бройките животни и в личния сектор, където се очертава същата тенденция за намаление, неизпълнението ще бъде още по-голямо“. 
Кои са основните причини за тази катастрофа в социалистическото селско стопанство? Нека обясня. Първо, не се е изпълнявал плана за производство на концентрирани, сочни и груби фуражи и не се е осигурява необходимият резерв от тях. За периода 1981–1984 г. планът за производство на зърнени фуражи е изпълнен на 80,6%, в т.ч. на соя и грах – 60,5%; на сено – 85,2% и на силаж – 73,5%. Второ, значителна част от материално-техническата база на животновъдството, особено на овцевъдството и говедовъдството, е била в допотопно състояние. Трето, спряно е развитието на свиневъдството – изграждането на база за производство на малки прасета за угояване, поради разбирането, че само с говеда и овце ще се решава проблемът за месото. Четвърто, при нормативен срок за строителство 24 месеца, към 1985 г. все още не са били завършени започнатите още през 1979 г. птицекомбинати за носачки в Слънчево-Варненски окръг и за бройлери в Стара Загора. В далечната 1975 г. е започнато и десет години по-късно е продължавало строителството на птицекомбината в Толбухин, хибридния център в Раниславци – Софийско; свинекомплексите в Бръшлян – Русенски окръг; Никола Козлево – Шуменски окръг; Пъстрен – Старозагорски окръг. В документите има абсолютно скандални факти в тази посока - строителството на свинекомплекса в с. Рогозен, Врачански окръг е започнато през 1972 г. И през 1985 г. още не е било завършено. Какво следва от това всеки с минимални умствени способности може да си отговори. Направете поне тези изводи, дълбоките води като търсене, откриване и систематизиране на горните съсипващи за посткомунистическата митология документи оставете на мен. Вижте каква е била кадровата обезпеченост в животновъдството:  само 9,2% от животновъдите са били до 30-годишна възраст, а над 50-годишните са 40,8%. Едва 25% от работещите в животновъдството през онези години са имали квалификация. Сърце не ми дава да Ви спестя и следните числа – порадвайте им се. В периода 1981–1984 г. от 100 майки се получават едва 78,3–81,4 телета; 91,5–101,4 агнета и 1462,4–1509,6 прасета. През 1984 г. в обществените стопанства на НАПС са отпаднали са умрели 72 053 бр. говеда, над 1 млн. овце, около 800 000 свине и над 17 млн. птици. Говедовъдството е недостатъчно ефективно, а овцевъдството е направо губещо. За първите три години на VIII петилетка в обществения сектор на НАПС, средногодишната печалба в говедовъдството е била около 28 млн. лева, а през 1983 г. е само 5 млн. лева. За същия период средногодишната загуба в овцевъдството е около 44 млн. лева, като през 1983 г. тя надхвърля 68 млн. лева. Днес често може да чуете или прочетете, че и млечните произведения преди 10 ноември 1989 г. били с неподражаемо високо качество, изработени единствено от първокачествени суровини и едва ли не сме заливали външните пазари с висококачествени сирена, кашкавали и други млечни произведения. Ама дошла пак демокрацията и съсипала всичко. Горе-долу това е глупавата и напълно невярна мантра, която се върти в главите на част от сънародниците ни. Каква е документалната истина? Още през 1967 г. качеството на сиренето в ДСП „Млекопреработване“-Варна е толкова лошо, че предизвиква едноседмична проверка от специална комисия. Установени са стотици бурета със сирене, които получават оценка „II-ро качество“, оценка „нестандартно“ и оценка „негодно“. Десет години по-късно ситуацията е същата, но вече в съвсем друго предприятие. Четем „Доклад за изпълнението на плана за социално-икономическото развитие на комбинат „Млечна промишленост“ – Враца“ през 1979 година:
„Извършените през м.януари т.г. съвместни проверки с ОАПС показаха, че болшинството от кравефермите в окръга нямат условия за охлаждане на цялото произвеждано количество мляко нямат условия за окачествяване млякото за киселинност и чистота. Особено тревожно е положението с овчето мляко, където няма почти нищо. Но най-нерадостна е картината с приемането на млякото от личните домакинства – няма изградени пунктове, няма вани за охлаждане, няма никакви условия за окачествяване…Поради завишена киселинност през 1979 год. бяха върнати 167 т мляко, макар истинската цифра да е най-малко два пъти по-голяма. Приети са 171 т инхибиторни млека и 801 т оводнено мляко и то без заведенията в Криводол, Михайлово, Липница, Кнежа, Селановци и К. поле, където не провеждаме никакъв контрол, а и никой от нас почти не се интересува от този въпрос... Возенето на млякото трае по 15-18 ч. на ден, колкото време горят неоправдано и парните котли“ (Държавен архив-Враца, ф.430, оп.7, а.е.7, л.4-5). Ето че вече е началото на 80-те години на 20 век. Да видим какво е състоянието на качеството на млечните произведения, но в друг окръг – Кюстендилски. Може пък горната картина да е била изключение, същеиствувало единствено във Врачанско. Четем „Информация-обзор за качеството на продукцията, произведена през 1981 г. в поделение „Млечна промишленост“-Кюстендил“:
„През 1981 г. са изкупени 26752,3 т. краве и 8279,1 т. овче мляко при средна масленост 3,6 %. Качество на изкупеното мляко (оводнено – 7423,1 т. или  21,19 %) през отчетния период не беше задоволително. Особено лошо беше през летните месеци. Въпреки двукратното му изкупуване се получаваха прокиснали млека…На много места в личния сектор няма елементарни условия за охлаждане и съхранение на млякото… Овчите млека в края на сезона идваха масово оводнени…Маститни млека се съдържат в цялото количество краве мляко…В цех-Станке Димитров няма хладилник за съхранение на масло. Същото се съхранява при висока температура и влошава качеството си. Сметаната е преокачествена за по-ниска масленост…Кравето сирене на цех-Станке Димитров получи оценка „2“. След оценката цехът спря работа и са произведени само 10 т за поправка на оценката…“ Това е положението през 1981 г. Да видим дали нещо се е подобрило там две години по-късно:
„През 1983 г. са изкупени 27 090,5 т. краве и 8084,8 т. овче мляко, при средна масленост 3,6 %...Качеството на изкупеното мляко не е задоволително…По отношение на бактериалното замърсяване млеката са много лоши. Това личи и от редуктазните проби, макар те да не отразяват съвсем реално картината особено през зимните месеци. Общия броя на микроорганизми в суровото мляко се движат от порядъка на 50 до 100 млн. в мл. През летните месеци получавахме и фалшифицирани млека. Най-често се среща смесването на здрави с кисели млека, които при термизация се пресичаха. За прикриване на оводняването прибягваха до поставяне на сол, захар и др. В завода постъпват ежедневно големи количества оводнено мляко, особено в края на годината. Въпреки мерките, които се вземат не сме в състояние да спрем този вид фалшфикации. От страна на ДВСК не получаваме никакво съдействие, а напротив – като че ли се стремят да прикрият истинското положение…“ (Държавен архив-Кюстендил, ф. 551, оп.4, а.е.27, л. 10). Какво ли е състоянието на млечната промишленост в края на 80-те, малко преди да падне комунистическия режим. Нека видим какво е било състоянието на комбинат „Млечна промишленост“ в Сливен през 1989 г. Четем „Доклад-анализ за стопанската дейност и икономическото състояние на предприятие „Млечна промишленост“-Сливен за 1989 г.“:
„Обезценената продукция за 1989 год. възлиза на 103 241 лв. при загуба от 52 115 лв., а обезценената продукция за 1988 год.  е 59014 лв. при загуба от 23429 лв... постигнатите икономически резултати на цеха не са добри като спрямо постигнатото през 1988 год. цеха отчита 72000 лв. загуби от недостигнат рандеман...Най-тревожно е положението в цеха за производдство на сирене в Сливен, Котел, Стара река. Отчита се за годината влошаване качеството на произвежданата продукция, от неизпълнение на рандемана Сливен има загуби на стойност 104000 лв. и преразход на спомагателни материали за 3733 лв., Котел загуби от рандеман 35770 лв., загуби от гориво за 5040 лв. и Стара река загуби от рандеман за 7162 лв.“ (Държавен архив-Сливен, ф.701, оп.5, а.е.9, л.7-8). Тук няма какво да кажеш – документалните факти разбиват на пух и прах посткомунистическата митология. Остава единствено изумлението що за нечестивци са тези, които от известно време преуспяват толкова много в промиването на мозъците на част от сънародниците ни с омайните лъжи за високоразвитото и рентабилно селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, които комунистическа България била имала, но виждате ли, лошата демокрация разрушила. А защо демокрацията не разруши селското стопанство на Чехия, на Полша, на Унгария, че дори и на Румъния? Всички те произвеждат и изнасят продукция за десетки милиарди долари днес повече от всякога.