PRZONE.INFO - POLITIKА

 Сещате ли се как мине, не мине време и жалките националсоциалисти на Копейкин или на Корнелия вземат, та свършат някоя колосална свинщина, като например да нацапат представителството на Европейската комисия в София с червена боя, и тогава все някой от нас пита дали няма как да изпратим русофлите в Русия… Чемодан, вокзал, Москва…?

Е, има как!

Ще ви разкажа една жестока история, която открих преди година време и съвестно проверих фактите.

Та…

През 1919 г., няколко дни преди Коледа един военен карго кораб, на име “Бъфорд” (USAT Buford) е натоварен в Нюйоркското пристанище с наистина необичаен товар - 249 души, определени като “неграждани” (non citizens), които са болшевики, членове на руския профсъюз, радетели за неутралСещате ли се как мине, не мине време и жалките националсоциалисти на Копейкин или на Корнелия вземат, та свършат някоя колосална свинщина, като например да нацапат представителството на Европейската комисия в София с червена боя, и тогава все някой от нас пита дали няма как да изпратим русофлите в Русия… Чемодан, вокзал, Москва…?

Е, има как! Ще ви разкажа една жестока история, която открих преди година време и съвестно проверих фактите. Та… През 1919 г., няколко дни преди Коледа един военен карго кораб, на име “Бъфорд” (USAT Buford) е натоварен в Нюйоркското пристанище с наистина необичаен товар - 249 души, определени като “неграждани” (non citizens), които са болшевики, членове на руския профсъюз, радетели за неутралитет в Първата световна война комунисти и изобщо класически русофили, както бихме ги определили днес… Абе, знаете ги, няма какво да ви ги описвам, след като си имаме родни такива. Натоварват ги тези 249 неграждани на този кораб, като капитанът отплава и разбира дестинацията на кораба едва 24 часа по-късно, когато по разпорежданена федералния главен прокрурор на САЩ има право да разпечата пощенски плик - германското пристанище Кил. Там, в Германия, след две седмици плаване капитанът разбира и истинската крайна точка - Руската съветска социалистическа република. Федералният главен прокурор на САЩ Аликзандър Мичъл Палмър не просто арестува над 180 от депортираните на 7-ми ноември (съвсем неслучайно, нали), ами сред арестуваните и депортираните са лидерите на антивоенното движение, т.е. тези, които категорично не искат САЩ да се намесят в Първата световна война и с действията си, най-вече протести, които блокират работата на институциите и пречат на набирането на военнослужещи, с което директно нарушават Закона за шпионажа от 1917 г. Абе, знаете ги... Според този закон намесата в работата на или заплаха за успешните действия на американската армия се смята за федерално престъпление. Та стига “Бъфорд” до Кил и там получава следващата си дестинация - латвийската столица Рига, откъдето русофилите да бъдат прехвърлени до крайната дестинация, т.е. Съветския съюз. Обаче, ГРЕДА! Русия не иска да признае независимостта на Латвия и поради това започва война срещу нея. Кой да очаква точно от мирна Русия подобно нещо, нали... Затова Латвия отказва да приеме на своя територия хора, които правят проблеми, а освен това са и фенове на най-големия латвийски враг в историята. Това на свой ред е причината най-накрая да ги разтоварят във Финландия, където в конски вагони ги превозват до и накрая ги стоварват на границата с РФСР. Преди да стигнат заветната цел, обаче, е трябвало да извървят 2 км в пътека, определяна като враждебна, най-вероятно заради насочените към тях дула на пушките, тъй като Финландия - кой би очаквал - също така е нападната от РСФР, защото - и тук идва поредната не точно изненада - отказва да влезе в СССР. Там на границата, водени от Голдман и Беркман, русофилите са ентусиазирано посрещнати от руснаците, като преди това трябва да вървят няколко километра в ледената финландско-руска зима. Съдбата на повечето членове на тая злощастна компания е неизвестна, но знаем отлично какво се случва с естествените им водачи, Ема Голдман и Александър Беркман, които болшевишката пропаганда развява с особена страст - не просто - неминуемата поредна неизненада - не издържат в СССР, ами Ема Голдман пише и издава в САЩ през 1923 г. (две години, след като с Беркман бягат от СССР още през 1921 г.) книгата... “Моето разочарование от Русия”, която на всичкото отгоре има не един, а цели два тома. Тази случка от миналото преди тъкмо век и три години ни дава възможност да превърнем наистина историята в учителка на народите, и ни припомня, че има такова възможно решение. И то решение, което на всичко отгоре ще бъде win-win ситуация за всички - хем можем да се отървем от русофилите, хем те ще са в своята обетована земя.

итет в Първата световна война комунисти и изобщо класически русофили, както бихме ги определили днес…

Абе, знаете ги, няма какво да ви ги описвам, след като си имаме родни такива.

Натоварват ги тези 249 неграждани на този кораб, като капитанът отплава и разбира дестинацията на кораба едва 24 часа по-късно, когато по разпорежданена федералния главен прокрурор на САЩ има право да разпечата пощенски плик - германското пристанище Кил.

Там, в Германия, след две седмици плаване капитанът разбира и истинската крайна точка - Руската съветска социалистическа република.

Федералният главен прокурор на САЩ Аликзандър Мичъл Палмър не просто арестува над 180 от депортираните на 7-ми ноември (съвсем неслучайно, нали), ами сред арестуваните и депортираните са лидерите на антивоенното движение, т.е. тези, които категорично не искат САЩ да се намесят в Първата световна война и с действията си, най-вече протести, които блокират работата на институциите и пречат на набирането на военнослужещи, с което директно нарушават Закона за шпионажа от 1917 г.

Абе, знаете ги...

Според този закон намесата в работата на или заплаха за успешните действия на американската армия се смята за федерално престъпление.

Та стига “Бъфорд” до Кил и там получава следващата си дестинация - латвийската столица Рига, откъдето русофилите да бъдат прехвърлени до крайната дестинация, т.е. Съветския съюз.

Обаче, ГРЕДА!

Русия не иска да признае независимостта на Латвия и поради това започва война срещу нея.

Кой да очаква точно от мирна Русия подобно нещо, нали...

Затова Латвия отказва да приеме на своя територия хора, които правят проблеми, а освен това са и фенове на най-големия латвийски враг в историята.

Това на свой ред е причината най-накрая да ги разтоварят във Финландия, където в конски вагони ги превозват до и накрая ги стоварват на границата с РФСР.

Преди да стигнат заветната цел, обаче, е трябвало да извървят 2 км в пътека, определяна като враждебна, най-вероятно заради насочените към тях дула на пушките, тъй като Финландия - кой би очаквал - също така е нападната от РСФР, защото - и тук идва поредната не точно изненада - отказва да влезе в СССР.

Там на границата, водени от Голдман и Беркман, русофилите са ентусиазирано посрещнати от руснаците, като преди това трябва да вървят няколко километра в ледената финландско-руска зима.

Съдбата на повечето членове на тая злощастна компания е неизвестна, но знаем отлично какво се случва с естествените им водачи, Ема Голдман и Александър Беркман, които болшевишката пропаганда развява с особена страст - не просто - неминуемата поредна неизненада - не издържат в СССР, ами Ема Голдман пише и издава в САЩ през 1923 г. (две години, след като с Беркман бягат от СССР още през 1921 г.) книгата... “Моето разочарование от Русия”, която на всичкото отгоре има не един, а цели два тома.

Тази случка от миналото преди тъкмо век и три години ни дава възможност да превърнем наистина историята в учителка на народите, и ни припомня, че има такова възможно решение.

И то решение, което на всичко отгоре ще бъде win-win ситуация за всички - хем можем да се отървем от русофилите, хем те ще са в своята обетована земя.